Как една църква да удвои своето членство за 3 години?

[borrco]

.
Здравейте братя и сестри,

Като отговорници за Съботното училище и мисионската дейност в Северна област, 2009 година през септември участвахме в конференция за ръководителите на отдел „СУ и ЛС” за нашата дивизия. Беше споделен ценен опит и полезни идеи, които занапред можем да адаптираме, споделим и приложим и в България.

Вероятно най-полезното от тази конференция беше опитът на Италианския съюз, който е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН. Паоло Бенини, ръководителят на отдела там, разказа невероятни неща. Решихме да ги оформим и споделим с вас.

Защо го считаме за изключително важно?

1. За по-малко от три години, църквите в Италианския съюз, които прилагат споделеното от Паоло Бенини, са УДВОИЛИ своето членство. Постоянно идват нови хора на църква. Има голяма радост и активност сред членовете на събиранията на църквата. Щастливи са, че идват на църква. И други църкви изявяват голямо желание да започнат да работят по този начин, планират и са започнали, и имат очевиден успех.

2. Италия е държава от Южна Европа като България. Като цяло хората са секуларно настроени, както в България. Нямат много време за църквата, а са ангажирани с работа и бизнес, за които отделят по 40-60 часа седмично като някои работят на 2-3 места, подобно на работещите в България. Може би и като култура и манталитет са близо до българите.

3. Ръководителят на отдел „СУ и ЛС” към дивизията, Марио Брито, споделя, че е забелязал как приложението на тези библейски принципи действа навсякъде в дивизията, където църквата е готова да ги приложи. Т.е. това работи в Италия, Португалия, Испания, Германия и навсякъде. Разбира се, с подходящата адаптация и условност, тъй като има фактори, които са различни за различните места по света.

4. Наскоро в едно интервю Бруно Верталие, президентът на Евро-Африканската дивизия също говори за успехите на Италия и Испания. За църквата в Испания споменава за 500 кръщения в рамките на 7 месеца. Причините отново са приложението на същите принципи, които Италианският съюз споделя с нас.

Това предопределя идеята, че приложението на някои библейски принципи, които дават резултати, могат да се адаптират и използват за успех и при нас.

Борислав Йорданов
Отговорник на отдел СУ
към Северна област

Милен Георгиев
Отговорник на Мисионски отдел
към Северна област
___________________________________________________




Съботно-училищни активни групи:

доклад и размишление от Паоло Бенини

ръководител на СУ в Италия

(записки, превод и адаптация от Борислав Йорданов)
Септември, 2009
_____________________________________________

Бог ни предоставя чрез Съботното училище някои средства и възможности, чрез които можем да помогнем на нашите църкви да растат.

НАЧАЛОТО

За първи път научих кои са целите на Съботното училище през 1982 и разбрах за успеха и растежа на някои църкви, които прилагат на практика тези цели. По-късно бях поканен да отговарям за отдела на Съботното училище в Италианския съюз, след като Корадо Коци беше избран за младежки ръководител към Дивизията.

Тогава се опитах да развия същите тези цели и принципи, но не постигнах значителни резултати. Причините за това бяха две. Нямах цял мандат на разположение, а много кратко време. Нямах и възможността да работя ефективно, защото нямах подкрепата на някои пастори. А в тази работа се нуждаете от тяхната подкрепа.

На следващите избори бях отново поканен да отговарям за отдела на Съботното училище. Но преди да приема, помолих Съюза да ми даде пълната си подкрепа в привеждането в действие на този проект. Защото ако нямате подкрепата на Съюза е много трудно да направите нещо.

Започнах с църквите, в която бях пастор – в Бергамо и в Сесто. Преди да отида в други райони исках да започна с моите църкви, за да видя дали е възможно да се постигне нещо. Започнах с тях и защото преди това се бях преместил от Сицилия в Северна Италия, където са тези църкви и хората ми казваха, че тук не е Сицилия. „Ще се сблъскаш с много трудности, защото хората са много заети с работа и не отделят много време за църквата.”

Но аз си мисля, че няма лесни и трудни полета. Всяко поле е трудно, но ако Господ ръководи нещата, няма трудности, които могат да те спрат.

СТАТИСТИКА

Сега ще ви дам някои общи данни за Съюза в Италия.



Можете ясно да забележите, че резултатите на Северното поле са два пъти по-големи от резултатите на другите три полета. И ако ние разгледаме причините за това църквите на север да растат, в проучването което направих се установи, че растежът се дължи на църкви, които прилагат принципите на съботното-училищните активни групи.

Има и някои други църкви с добри резултати, но това са емигрантски църкви, с емигранти от Гана, Южна Америка и Румъния. В таблицата по-долу с червено и италик са църквите, които прилагат този проект за съботно-училищните активни групи.



Когато видяха тези резултати вече множество църкви желаят да приложат този проект, защото разбират, че има ефект. Така за две години след старта на проекта, 11 църкви прилагат тези принципи, а днес са повече. Ето как се разпространява в северна Италия:



Белите и червените кръгчета са църквите и групите, а лилавите кръгчета са църквите, които са започнали програмата.

От март месец 2009 постоянно получавам покани да отида в различни църкви, за да проведем обучение. И това е голямо предизвикателство, защото трябва да обучаваш хората. Без обучение, те ще започнат да правят нещо и когато не се случи това, което са очаквали ще се откажат. Затова трябва отблизо да се контролира процесът за това, което се прави и което трябва да се прави.

ФАКТОРИ ЗА УСПЕХ

Сега ще ви покажа факторите, които са основни за постигането на тези положителни резултати.

Първият фактор е, че ние трябва да приложим в Съботното училище принципа на малките групи като групи за мисиониране. Трябва да осъзнаем, че Съботното училище не е само за членовете на църквата, но чрез него могат да се печелят хора за спасение. Има няколко цитата от Елън Уайт, които обясняват този принцип.

[Преводът е от италиански чрез преводачката в google и не претендира за точност.]

„Съботното училище трябва да бъде най-големият инструмент за привеждането на души за Господа и в служба на Него.” (Съвети за съботно училищната дейност, стр.10)

„Съботното училище трябва да допринесе за това, членовете да реализират своето призвание и мисия. Господ ни призовава да работим за Него и Съботното училище е средство, чрез което може да се постигне това.” (Свидетелства т.5, стр.256)

„Най-голямата помощ, която можем да окажем на нашите членове е да ги научим да работят за Бога и да зависят от Него, а не да очакват всичко от пасторите.” (Свидетелства т.7, стр.19)

Как да постигнем това?

„Нека служителите учат църковните членове, че за да израстват духовно, те трябва да носят бремето, което Господ е положил върху тях – бремето да водят души в истината... В тази дейност те ще имат за съработници небесни ангели и ще придобият опитност, която ще увеличи тяхната вяра и ще им даде едно стабилно упование в Бога.” (Служители на евангелието, стр.200)

Втори фактор са четирите цели на Съботното училище. Това е, което ще ни помогне да осъществим тези небесни препоръки и съвети.



ПРИНЦИПИ

Да преминем към практичното приложение. Трябва да следваме стриктно следните принципи.

1. Призив към всеки църковен член. Първият принцип е, че МИСИЯТА Е ПОВЕРЕНА НА ВСЕКИ ЦЪРКОВЕН ЧЛЕН. И ние трябва да учим нашите църкви, че всеки църковен член е свещеник. Всеки член е ученик, който е длъжен да прави други ученици.

Това трябва да го проповядваме и в проповедите и при посещенията и да възпитаваме това съзнание във всеки църковен член. Резултати ще постигнем, когато мнозинството от църковните членове заживеят с това съзнание и започнат да го прилагат в живота си. И обикновено, когато църковните членове не са ангажирани в работа за Бога се появяват сериозни проблеми в църквата.

2. Да търсим начини да включим всеки църковен член. Не е достатъчно само да казваме от амвона, че всеки член трябва да се включи в службата за Бога. НИЕ ТРЯБВА ДА СЪЗДАДЕМ СТРУКТУРА, ЧРЕЗ КОЯТО ДА ПОМОГНЕМ НА ЧЛЕНОВЕТЕ ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ. И затова мисля, че малките групи са една фундаментална структура. Това не е нещо ново, но ние всички вярваме в това. Това е структурата, която ще осигури необходимата подкрепа за всеки църковен член да извърши мисията, която Бог му е възложил.

ПРИЧИНИ ЗА НУЖДАТА ОТ МАЛКИТЕ СУ ГРУПИ

Сега бих искал да ви споделя моя опит. Той разглежда 5 причини, които определят нуждата от изграждането на структурата на малките съботно-училищни групи в църквата.

1) Малката съботно-училищна група ангажира църковните членове с отговорност. Малката група е начин да бъде разпределена отговорността между членовете. Как става това?

Създаваме във всяка група три ръководни роли, според целите на Съботното училище:

А. Първата е да укрепва приятелските отношения и братството.
Б. Втората е да подпомага изучаването на Словото.
В. Третата е, за да съдейства за личното свидетелстване.

За всяка цел и ръководна роля определяме по един човек от групата. Как става това и какъв е начинът да се организират групите и да се изберат хора за тези ръководни роли? Има няколко важни източника в църквата, от които ще се вземат хора за ръководните роли в групите.

- първо, църковният съвет – всеки член на църковния съвет участва в група и поема една от трите ръководни роли. Църковният съвет трябва да е убеден и съгласен с този проект и активно включен в него, за да може да се реализира в една църква. В противен случай няма да се получи.

В първите две църкви, където започнах организацията, Бергамо стартира бързо, но в Сесто ни отне година време, за да ангажираме църквата в този проект. Ту започваше, ту спираше работата.

Затова докато църковният съвет не е съгласен с това, няма да постигнем резултати. Всеки път, когато се събира църковният съвет може да се обсъжда и дискутира състоянието на всяка група, в която член на съвета е лидер. Можем да помолим членовете на църковния съвет да се заемат с организацията на мисионската роля на малката съботно-училищна група.

- второ, дяконите на църквата – би следвало ролята за укрепване на приятелските отношения и братството в групата да бъде поета от избран дякон на църквата. Това е основната функция и задача на дяконите и чрез малката съботно-училищна група, те могат да изпълняват успешно и работата си, описана в църковния наръчник. Във всяка църква назначаваме дякони, които да вършат такава работа и малките съботно-училищни групи ще подпомогнат тяхната задача.

- трето, учителите в църквата – тяхната основна роля е да отговарят за изучаването на Словото в групата.

Така всяка малка съботно-училищна група има трима основни лидери, които оформят гръбнака на групата и се грижат за нейното развитие и добро функциониране – член на църковния съвет, дякон и учител.

Провеждам срещи с тримата лидери на всяка група; обучение в ролята и задачите на тези лидери. Това е необходимо, защото когато стартира тази програма, никога не бива да се мисли, че всичко ще протича гладко. Ще не наложи да се започва отново и отново, тъй като различни пречки ще прекъсват доброто функциониране на групите. И така всички групи трябва да се обучават и обучават, отново и отново.

2) Малката съботно-училищна група е едно място на приятелство и братство, организирано и ръководено от един упълномощен лидер. Сферата на приятелството като основна цел на Съботното училище и част от мисионската задача на църквата трябва да бъде внимателно пастирски ръководена, направлявана и надзиравана през цялото време.

Не знам как е във вашите църкви, но в Италия при църква от 100 члена, посещаемостта на богослужения е около 70%. Това означава, че винаги има група от хора, която не посещава църквата.

На всяка малка група, която се състои примерно от 6-8 души ние поверяваме по няколко членове, които не посещават църквата. Така дякон на тези хора не е само един човек, но цяла група от хора.

Например, когато имаме Господна вечеря, събота следобед цялата група посещава хората, които не са били на службата по една или друга причина. Така че тази група е една група, ангажирана с църковните членове, постоянно загрижена за техните нужди.

Съботното училище събота сутрин е място и време, в което се споделя любов и приятелско отношение, откликва се на индивидуални нужди и проблеми, отделя се време за молитви един за друг, планира се приятелството и братството. Могат да се родят много идеи и да се създадат много планове за тази индивидуална групова пасторска грижа, която да издигне и изгради християнското ни посвещение.

3) Малката съботно-училищна група е едно място за молитвено посвещение и молитвено служене на Бога и един на друг. Съботното училище е специално време за молитва. Малката група е място, където всеки вярващ може да се моли.

Обикновено от 8:45 до 9:00 всяка събота сутрин ние отделяме време за молитва в малките групи, да се молим един за друг и за тези, които не посещават църквата и за тези, които желаем да достигнем с евангелието.

Във всички 11 църкви, които прилагат вече доста време този проект, задължително има 10-15 минути време за молитва – двама по двама или цялата група събрана заедно. И когато църквата се моли нещо се случва.

В молитвите за достигане на външни хора се молим за себе си да бъдем подготвени да посрещнем и приемем хората, които Бог ще доведе. Но още се молим и да срещаме хора, с които да споделим евангелието. Молим се за личното ни посвещение. Молитвите са началото и края на нашата лична опитност. Молим се за близост между нас, за нови методи и подходи на работа, за това да се ангажират членовете в мисията, поверена от Христос.

Събота сутрин е време, в което да подновим с молитва нашето посвещение по проекти като „Приятно е да бъдеш приятен,” [Евангелизъм 1752] и други проекти за личен евангелизъм.

4) Малката съботно-училищна група е качествена основа за образуването на една домашна група.

В началото на моето служене започнах с работата в домашни групи. Работата тръгваше добре, достигаше определено ниво и след това замираше. Максимумът, който можеше да се постигне с домашните групи е да бъдат ангажирани 30% от църковните членове. Когато обаче приложихме малките съботно-училищни групи като основа за организирането на домашни групи, достигнахме до ангажирането на до 70-80% от членовете на църквата в домашните групи.

Това е естествено, защото малката съботно-училищна група е всъщност домашна група. Те се срещат събота сутрин и споделят опитността си през седмицата и така заинтригуват и включват други хора да участват и присъстват на събиранията и през седмицата.

5) Малката съботно-училищна група може да мобилизира всеки църковен член. Тя дава възможност да се обърне внимание на всеки, да се покани всеки, да се даде възможност на всеки да се включи.

ОПИТЪТ С ЦЪРКВАТА В БЕРГАМО И СЕСТО

Опитът с църквата в Бергамо е ключов за реализирането на този проект и в други църкви. Затова нека разгледаме нещата в цифри.



Повериха ми църквата в Бергамо през ноември 2006, когато пасторът там се разболява от тумор в мозъка. И през това време членовете бяха 70, посещаемостта 50. На 6 януари, заедно с църковния съвет стартирахме проекта. Църквата в Бергамо прие да работи в тази насока. В настоящия момент (септември, 2009) членството се удвои – 140 души, а посещаемостта е дори по-голяма от членството – 160 души.

Постепенно ангажираните в работата с групите нараснаха от 15 души до 50. Има около 25 църковни членове, които водят редовно библейски курсове на нечленове. От новите 61 души, които са приети за членове на църквата през това време, има работещи в банки, учители, има един човек, ръководител във Ватиканската библиотека. Той разказва, че до този момент никога не е изследвал Библията. (Разбира се, след като разбират, че е станал адвентист, той е освободен от своята работа.)

Църквата в Бергамо придоби опит и в създаването на нови църкви. Сега има вече две нови групи, който се превръщат в църкви и атмосферата в тях е чудесна.

Подобно преживяване имат и няколко други църкви. Ще ви разкажа и за Сесто. Това е другата църква, която ми беше поверена. В нея започнах с 120 души. Сега са повече от 300. Това, което мога да споделя като важна опитност е, че всяка събота идват нови хора на църква. Някои от тях никога не сме срещали, за да ги поканим на църква. Но вярвам, че Бог познава хората, които желаят да приемат евангелието. И когато църквата осъзнае плана на Бог за църквата, тогава Той ще започне да ги води в нея. Същата опитност откриваме в книгата Деяния на апостолите, глава 2.

В основата на нещата е местният пастор и църковният съвет да приемат идеята, да започне обучение и да се практикува тази методология в църквата.

В Бергамо изградихме още нещо важно за работата в малки групи. Това е да назначим за всяка група по един старейшина, който да извършва пасторска грижа и обучение за лидерите на групата. В Бергамо са 13 души. Всяка седмица този съвет от старейшини се събира за молитва, споделяне и обучение, в продължение на 2-3 часа. Изучаваме заедно Библията и след това обсъждаме организацията на работата. Така обучавам тези старейшини, които след това обучават лидерите на групите и самите групи.

Приложих малко по-късно тази стратегия и в църквата в Сесто, защото в началото се съпротивляваха на идеята. Но сега има много повече хора, които идват в църквата в Сесто, отколкото в Бергамо. Защото, когато старейшините на една църква започнат да дават библейски часове, да бъдат пастори на съботно-училищните активни групи, нещо се случва.

МАРИО БРИТО В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоятелно ви препоръчвам да опитате. Навсякъде забелязвам едно и също. Където тези принципи са прилагани, те дават резултат. Не се обезсърчавайте от това, че в църквата ще ви кажат: Нали сме опитвали да работим с малките групи и нищо не се получава. Ако нещо не се получава, това е защото нещо не е приложено както трябва или има някакви други фактори, които са попречили. Но ако всичко е направено според тези принципи, задължително дава някакъв положителен резултат. Когато нямате резултат, тогава си задавайте въпроса, защо не се получава.

Във всяка страна от нашата дивизия и не само от нашата дивизия, където това се прилага, то работи. В Италия, в Португалия, в Испания, в Германия, навсякъде.

Когато Паоло Бенини започна да работи по този начин в Италия, той се сблъска с много голяма опозиция. Когато проведохме една среща с пасторите там, всички те бяха скептично настроени. Само един или двама пастори дойдоха след събранието, за да научат нещо повече. Но какво се случи.

Когато няколко църкви в Северна Италия приложиха тези принципи те имаха много повече кръщения от другите. И когато забелязаха другите области, че имат наполовина или дори една трета по-малко кръщения от Северната област, започнаха да разбират, че това действа. Сега желаят и те да го приложат.

Искам да ви насърча, защото тази структура дава големи резултати с много малко усилия. Атмосферата на църквата се променя. Идват нови хора, които споделят, че са щастливи да са заедно с нас. Църковните членове също са щастливи, че могат да бъдат заедно с братята и сестрите си на църква. Това е тайната.

Трябва да се внимава, защото не технологията на нещата дава резултати. Трябва да имаме достатъчно време за молитва, така че Бог да може да промени сърцата ни. Това е, което ще евангелизира и даде резултатите. Не може да мислим, че доктрините ни ще обърнат хората. Евангелизирането е въпрос не на доктрини, а на живот. Хората се обръщат, когато видят, че самите ние сме обърнати и щастливи от това, което споделяме с тях. Когато видят, че ние сме ентусиазирани и посветени на това да се обичаме един друг, когато видят, че ние сме щастливи да се събираме с нашите братя и сестри, ще бъдат привлечени, ще искат да идват при нас.

Това, което наблюдавам винаги, когато има съживление в една църква е, че хората с радост идват и са щастливи да се събират заедно. Имат много съвместни мероприятия и дейности заедно – с младите, с жените, с децата. Харесва им да споделят и да си говорят.

За някои места и църкви ще бъде много трудно да се възприеме този проект и принципи. Но не се обезкуражавайте, а започнете с малко. В някои църкви, когато искахме да започнем беше много трудно, защото църковният съвет не желаеше тази програма. Църковните членове не желаеха тази програма. Тогава започвахме с малко. В продължение на 6 месеца трябваше да учим членовете на един нов начин на живот.

Започвахме бавно и постепенно отначало, защото хората не искат да бъдат обезпокоявани. Но в действителност те не са щастливи. Някои са отворени към тези промени. Започнете с тях. Не се опитвайте да започнете в голям мащаб. Молете се с тези, които желаят да се включат и се молете за тях да придобият една добра опитност. Не бързайте твърде много. В Бергамо отне около година да се задвижат нещата както трябва. Но има много по-трудни църкви от Бергамо.

Това, което е жизнено важно са седмичните срещи с лидерите – да ги окуражавате, да ги обучавате, да планирате заедно. Не можете да започнете, ако не сте включили лидерите.
_________________
Sola Scriptura